Работа в Тирол: екип на фирма Wacker GmbH транспортира масивни товари на повече от 2.000 метра надморска височина.

Александер Пфендер гледа нагоре към планината: „Това със сигурност не е работа като всяка друга.“ Става дума за гигантския кош на един самосвал за работа в открити рудници, който трябва да се придвижи нагоре по стръмния път с остри завои. Това е последното транспортиране по една поръчка, за която фирмата Wacker GmbH от Филдерщад е теглила през изминалите месеци самосвални кошове и шасита от Бремерхафен до Южен Тирол. Шасито и самосвалният кош се сглобяват чак горе, на надморска височина 2.000 метра.

На паркинга долу в долината, където сега стои Пфендер, по‑късно тази вечер конвоят ще направи последната си междинна спирка преди пътуването нагоре в планината. Сега, в средата на седмицата, паркингът е празен. С комбинацията от стара бензиностанция и ресторант за бързо хранене това място за почивка напомня американски крайпътен ресторант. Един раздрънкан олдтаймер изпълнява тук навярно последната си служба, като декоративен елемент. Популярно място за срещи на мотоциклетисти.

Шест часа по‑късно: светлините на конвоя потапят паркинга в оранжева светлина. Водачът Тобиас Хелбинг проверява още веднъж товара. Изминатите 200 километра по магистралата не са създали особени трудности. Придружаващите автомобили са се погрижили около композицията да остава достатъчно място. „Разполагаме с две пътни ленти – проблемът наистина не е магистралата“, казва Хелбинг. Но сега се изискват здрави нерви. 

По 19‑те километра до целта има участъци с до 16 процента наклон нагоре, освен това – пътища, преминаващи през населени места и стръмни остри завои: Маршрутът е сложен и има своите особености. „Всеки от нас трябва да запази постоянно висока концентрация, най-вече, разбира се, водачът“, казва диспонентът Пфендер, който сега седи в един от придружаващите автомобили. „Натоварването на камиона е, разбира се, голямо. Тук ни е необходим изключително здрав автомобил.“

Arocs преминава през първия завой с пешеходна скорост. Във втория завой се движи по‑бавно. Работата на OM 473 се чува добре – с мощността си от 460 кВт двигателят не може да остане безшумен. На дисплея пред Хелбинг светва символът на хидравличния съединител. През следващите 40 минути той ще се използва често. Композицията пълзи в режим на маневриране в левия завой. Скалната стена на края на пътя е вече толкова близо, че препречва цялата видимост от кабината. Воланът е завъртян почти докрай. Един от колегите, седящи във вановете, съобщава по радиостанцията колко място остава отзад вдясно до стената. Отпред сега са само няколко сантиметра … Хелбинг се усмихва: „Става. Нали и последния път също успяхме.“ Като че ли винаги е толкова лесно.

Работа с точност до милиметър – това се изисква и постига от екипа при всяко следващо транспортиране. Самосвалният кош е широк почти шест метра, дълъг е 18,50 метра, висок – 4,30 метра и тежи 55 тона. И постоянно се случва нещо „като капак на всичко“. Метеорологични условия, тъмнина, нови препятствия … Поне днес времето е хубаво, вече е почти лято. Хелбинг: „Когато правехме първите курсове на тази височина, се е случвало условията да бъдат и по‑критични. Снегът и ледът не правят нещата по-лесни. Дори вятърът може да повлияе на пътуването, защото голямата повърхност на самосвалния кош го прави уязвим за поривите на вятъра.“ 

Конвоят достига следващото населено място. Още едно критично място, пътят отново става по‑стръмен. Покривът на една от къщите стърчи до улицата. Отново работа с точност до сантиметър и отново напредване едва с пешеходна скорост. Веднага след това екипът трябва да преодолее 400‑метров участък, осеян с дървета, табели и каменни стени.

Накрая, на изхода на селището, камионът напълно спира. Временно свалят оградата на една кошара за добитък. Прекалено висока е, товарът оставя място от 1,10 метра до земята. С широчината си от 5,90 метра той стърчи много извън пътната лента, която сега е станала по‑тясна. 

Пътуването продължава километър след километър нагоре по острите стръмни завои – а понякога пътят се спуска отново стръмно надолу. Хелбинг: „Тук отново имаме ситуация, която изисква употребата на хидравличния съединител, спирачката не ми е необходима тук.“

В края на интензивния работен ден седеммостовата композиция пристига на паркинга, на който в следващите дни ще се извърши монтажът на самосвалния кош върху шасито. През отворения прозорец духа свеж вятър, тук горе е по‑студено с над десет градуса в сравнение с долината. По склоновете все още има сняг.

Разкачването ще се извърши утре. Александер Пфендер благодари на екипа, настроението е добро, задачата е изпълнена изключително успешно. Пфендер разговаря кратко с Тобиас Хелбинг за идната седмица. Водачът и Arocs са му необходими в Северна Германия. След това се отправя към хотела. Ще може да спи добре.