Годината 1981 бележи началото на ново десетилетие, а „Mercedes‑Benz Transport“ винаги е в центъра на събитията. Ретроспекция на тогавашните нови товарни автомобили и вълнуващи проекти.

Още в първия брой редакционната статия на „Mercedes‑Benz Transport“ кани читателите си „да се запознаят с новите тежкотоварни автомобили Mercedes‑Benz на осемдесетте години“. По време на „Срещата в Марсилия“ – както е озаглавена статията – повече от 70 специализирани журналисти от цяла Европа имат възможност да тестват няколко автомобила – от 1625 S през 2028 LS и до 2223 с голяма кабина. „Дължината на трасето беше 36,7 километра, с участъци с наклон до десет процента. Никой от журналистите не пропусна възможността да направи пробно пътуване. Единодушното мнение на експертите: ,Daimler‑Benz AG е готова за бъдещето с новите си модели‘“, се казва в доклада.

Понякога напредъкът се състои и в покоя – покой навреме, за да бъдем точни. При тежкотоварните автомобили това се гарантира от стандарт за безопасност, разработен от Daimler‑Benz AG през 1981 г. и оставащ незаменим оттогава насам: антиблокиращата спирачна система, или накратко ABS.

Над 100 специализирани журналисти се стекоха във финландския град Рованиеми, за да се запознаят с новата система. Нейното разработване беше значително по‑сложно от решението за леки автомобили. „Само помислете за седловите влекачи и автовлаковете с по‑големия им брой шарнирни съединения, за големите разлики в теглото и натоварването и големите динамични осови натоварвания, с които трябва да се справя ABS.“ Наградата за усилията: „Едва по‑нататъшното развитие на спирачните уредби на лекотоварните автомобили до антиблокираща система интегрира в процеса на спиране не само най‑екстремните атмосферни пътни условия, но и водача – независимо от качеството“, според тогавашната редакционна статия.

През 1981 г. долината Гутах в Шварцвалд става сцена на „представление без аналог“. „Акробатите между небето и земята са просто истински строители на мостове“, се казва в редакционната статия. „Двама мъже са приклекнали върху тесни железни греди на ръба на пропастта, на 94 метра над земята. Обезопасени единствено с въжета, те монтират следващата секция от моста над долината Гутах.“ Междувременно товарните автомобили пристигат без прекъсване: „Бетоносмесител върху шаси Mercedes‑Benz от тип 2224 B/6×4 или 2626 B/6×4. Надеждността е първостепенен приоритет не само при големите машини.“ При така нареченото открито строителство бетонирането се извършва на място посредством подвижен кофраж. Всяка седмица към вече готовата конструкция се „залепват“ четири до пет метра мост.

„Transport“ оценява също и представянето зад волана през 1981 г. Под заглавието „Haribo прави шофьорите щастливи“ списанието разказва за шофьорите Вендорф и Зузен. Двамата служители на производителя на сладкарски изделия са отличени в Бон от Mercedes‑Benz AG като милионери в километри. Вендорф и Зузен пътуват всеки ден за компанията със своя 1632 и изминават общо над един милион километра – с първия двигател, което по онова време не е нещо естествено. Връчени са им сертификат, почетен знак и подарък.

Със „Звездата за Брюксел“ това става през юни 1981 г. Най‑голямата въртяща се звезда на Mercedes извън Германия, чийто прототип е издигнат върху Берлинския европейски център, е транспортирана с нискораменно ремарке от Щутгарт до Брюксел. С помощта на кран тя стига до мястото си – на 122 метра височина, върху покрива на Международния център „Рожие“.